Да не разказваме на Пекин повече мистерия
Да не разказваме на Пекин повече мистерия
Blog Article
Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.
Оттам излиза заек и те си мислят, че от тяхното яйце се е излюпило малко камилче. Заекът се крие в гората и тогава празноглавците намират за най-добре да отсекат цялата гора. Следват още небивали ситуации. В края тримата глупаци падат в дол, защото мислят, че мъглата на върха на планината е памук за търкаляне.
- Аз не съм господар на нейното сърце - почнал да отговаря той, - нека по своя воля си избере юнак.
От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:
Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша.
- Гледам, че се движиш нормално вече, явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си ??????? взех портфейла уж без да се усетя (за пред нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив.
— И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега — рече пак Стамо.
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше.
- Ако шишането мереше с окото, устрелил бих тая проклета птица.
Наоколо под тях урви, сипеи, гори, канари без ред, стихийно разхвърляни пропасти и бездни.